23.03.2016

„Пуснем ли бежанците, свършваме като държава“, „За мигрантите връщане назад няма. Ще тръгнат през България през май“, „Мигрантският поток се засилва“, „Хилядите мигранти в Гърция ще си пробият алтернативен път през България“ – това са само част от заглавията, които заливат българската медиа през последните седмици. Напрежението беше подхранено и от изявления на някои европейски политици. В интервю за в.“Кронен цайтунг“ австрийският канцлер Вернер Файман предупреди, че се подготвят алтернативни маршрути през България или Италия и призова за своевременни действия. По австрийската телевизия вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер също допусна, че над милион бежанци могат да се насочат към „транзитната страна“  България след влизането в сила на споразумението с Турция и затварянето на Западнобалканския маршрут към Европа.

Защо плашат народа?

В същото време официална София обяви, че е предприела необходимите действия за справяне с рисковете при евентуално засилване на миграционния натиск. Още в началото на февруари държавният глава Плевнелиев увери, че ситуацията по българските граници е под контрол. Министър-председателят Бойко Борисов в отговор на депутатско питане поясни, че правителството е предприело необходимите мерки в случай на усложнена обстановка на границата, но призна, позовавайки се на МВР, че към момента няма сведения за насочване на бежански потоци през България. „Нещо повече, през февруари и март се наблюдава тенденция към спад на бежанската вълна”, посочи българският премиер. Единствен депутатът Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичния фронт, обяви открито в пресата, че бежанската заплаха за България е преекспонирана защото се преповтаряла „ шаблонната теза по аналогия с това, което се случва в съседни държави“, това създавало „чувство за обреченост и апокалиптичност“,  а народът бил „наплашен“.

В търсене на изгубения контрол

Въпросът за управлението на миграционните потоци се оказа ключов аргумент в сключената на 17 март сделка между ЕС и Турция. Специално за Дойче Веле българският външен министър Даниел Митов поясни, че споразумението трябва да позволява на европейските държави да се фокусират върху контрола на външните си граници, да има ясни и точни механизми за контрол върху миграционните потоци и оттам вниманието да се насочи към връщането, репатрирането на движещите се маси от хора. „Тези действия следва да се превърнат в  европейска политика, а не да останат на ниво отговорност на националните държави. Затова връщането на икономическите мигранти трябва да се превърне в европейска политика“, подчерта първия български дипломат.

Весела Чернева, програмна директорка в Европейския съвет по външна политика в София смята, че загубата на контрол /Kontrollverlust/ се е превърнала в стигма за германската канцлерка Меркел именно заради подозренията, че правителството не може да контролира не само границите, но и по-големи процеси. „Всъщност трябва да си даваме сметка, че сделката с Турция е основна крачка в преобръщането на тази перспектива. Спирането на излизащите от Турция, но и връщането на онези,  на които е отказан бежански статут обратно, дава на много европейски политици надеждата да се възвърне идеята за контрол. За г-жа Меркел това означаваше загуба на гласове спрямо предишни години в три германски провинции, както означаваше и възход на една антиевропейска партия, която търси от доста време платформа и тема. Но това е феномен и в други европейски страни“, каза Весела Чернева пред Дойче Веле.

Голямото обезкуражаване

Освен телена ограда по турската граница, електронно наблюдение  и полицейска, а при нужда и военна охрана, България прилага  и набор от други тактики за обезкуражаване нелегалното влизане в нейна територия. Физическото отблъскване на мигрантите обратно в Турция, грубото и нехуманно отношение към тях, физическото насилие, обирите на личните им вещи и пари, напоследък се комбинират с медийна пропаганда. Нейната цел  е от една страна да напомня за нескритата неприязън на българското население към „пришълците отвън“, и от друга  – да им покаже предварително порутените, оставени без осветление и канализация някогашни  казарми, в които им предстои да бъдат настанени ако се озоват  в България. И понеже информацията светкавично достига до отчаяните хора по границите, за тях идеята за придвижване на запад по „българското трасе“ става все по-страховита и  неприемлива. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и друго е започнало да отказва мигрантите да минават през България.  „Сръбските гранични власти са върнали вече обратно у нас над 200 човека, а може би и повече през  последните дни. И за тях това е ясна демонстрация, че преминаването по българското трасе е  невъзможно. Дори да пресекат нашата територия, съседите ги връщат обратно“, казва Безлов. На въпрос на Дойче Веле дали продължава да поддържа прогнозата си, че със затоплянето на времето пролетния мигрантски поток ще залее България, експертът отговори: „Трябва да видим какво ще се случи, но вече не съм сигурен, че такъв поток въобще ще има. Тези дни в Гърция започнаха да влизат едва по 100-200 човека, а  след споразумението с Турция броят им у нас спадна рекордно, по 20-тина човека на ден, което е ниво от 2014-та година. И въпреки това, ако тези хора не продължат към Сърбия, в България ще останат  6-7 хиляди човека, за които ще трябва да се грижим. А ние имаме капацитет едва за около 10-тина хиляди мигранти“, с тревога признава Тихомир Безлов от ЦИД.

22.03.2016

Бомбените нападения в Брюксел показаха за сетен път, че стопроцентова сигурност срещу атаките на атентатори-самоубийци няма. Това е ключов и безспорен факт. Както и това, че колкото по-свободна и демократична е една държава, толкова по-трудно тя е в състояние да реагира на терористичните заплахи.

Да не забравяме обаче, че пред подобни заплахи  не по-малко безпомощни са и тоталитарните  и полицейски държави. Въпреки, че техните тайни служби разполагат с огромни мрежи от агенти и информатори сред всички слоеве на обществото. Нека си си спомним само бомбения атентат на гара Буново през 1985 г осъществен независимо от обширната агентура и доноснически  апарат на комунистическата ДС !

Изводът?

Да, една демократична държава следва да има качествена полиция и добре подготвени специални служби, макар в България често да се съмняваме в техния професионализъм. Това  съвсем не означава да се откажем от гражданските си права и свободи в името на битката срещу терора. Просто ползата да станем предатели на самите себе си като свободни граждани, е нулева.

И още нещо.

Наивно е да се твърди, че ислямският тероризъм е дело основно на бежанците. Повечето негови атентатори в Европа се оказаха не само европейски граждани, но и хора родени и отрасли на Стария континент. А сирийците, както и хората от съседните на Сирия държави, напускат родните си места в ужас от зверствата на Ислямска държава, наречени джихад. Те просто бягат от войната.

След ислямистките атентати в Брюксел във вторник, френският министър-председател Самюел Валс обяви: „Ние сме във война!“. Думите му повториха и много други европейски политици. Така изведнаж се оказа, че „те“ бежанците,  и „ние“ европейците, всъщност имаме  общ враг. Което е много важно да се осмисли!

16.03.2016

След първата среща на върха между ЕС и Турция в Брюксел скептиците по отношение на предварителните договорености за решаване на мигрантската криза се групираха в два лагера. От първия предупредиха, че споразумението с Турция, която  е все още е далеч от еталон за демокрация, не е никак добро, а с предварителното договаряне и затварянето на Балканския бежански маршрут, ЕС не само се отказва от своите ценности, но  и става обект на изнудване.

Вторият лагер скептици се съмнява както в приложимостта на предварителните договорености от 7 и 8 март, така и в готовността на Турция да ги спазва. А дори южната съседка на България все пак реши да ги съблюдава и Балканските държави продължат да  държат границите си затворени, така или иначе трафикантите на хора ще намерят други нови нелегални трасета за нелегалните мигрантски потоци, смятат опонентите.

Междувременно, в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Борисов поиска оферираното отпадане на европейските визи за турски граждани до юни да бъде обвързано с прилагането на споразумението на ЕС и Анкара за реадмисия, а не с дати. Българският министър-председател настоя също досегашния механизъм в присъединителните преговори на страната за членство в ЕС да продължи да се спазва както и  в бъдещата договореност да бъде отбелязан ангажимента на Европа за опазване не само на турската морска граница с Гърция, но и нейната Черноморска граница с България.

Спиране на ксенофобската вълна

Възможно е подготвяното  окончателно споразумение между ЕС и Турция да не проработи, но в сегашния момент то е възможност за някакво решение в условията на силен бежански натиск. Което поставя въпроса дали все пак на проекта не трябва да бъде даден шанс?

За депутата от „БСП лява България“ и бивш външен министър Кристиян Вигенин  ако договореностите  бъдат потвърдени на втората среща с Турция, от тях ще спечелят и двете страни. За Вигенин е важно постигането на солидни решения, които да ограничат притока на имигранти, да позволят на най-силно засегнатите държави да стабилизират политиката си към бежанците и в по-далечна перспектива да бъдат създадени предпоставки за спиране на вълната от ксенофобия и расизъм, която по думите му, вече има проявления в немислими доскоро страни, като Германия, например. „Да, през последните дни се чуха много спекулации как Турция изнудва ЕС, но мисля, че подобно тълкуване не е коректно. Ако договореното бъде наистина приложено на практика, то най-сетне може да даде конкретни резултати“, посочи пред Дойче Веле Вигенин. Той допълни, че идеята да се връщат бежанци от Гърция в Турция като същия брой бежанци идват  и от турските лагери в ЕС, все пак е твърде сложно техническо „упражнение“ и ако не бъде старателно подготвен, този елемент от договореностите може да се  окаже трудно приложим.

Безсмислен и унизителен проект

Политологът доц. Огнян Минчев е категоричен, че в проекта от Брюксел е била заложена поредица от безсмислици. Като например, идеята за размяна на едни бежанци с други, сиреч двойните разходи за транспорта, регистрацията и всичко останало около движението на всеки бежанец. Съвсем неправомерно според него е и смесването на текущ проблем, свързан с бежанската вълна от Близкия изток с гаранции за определени бонуси, които ЕС предлага на Турция. „Безвизовото пътуване и преговорния присъединителен процес по никакъв начин не могат да бъдат обект на безусловно договаряне. За тях са необходими предпоставки и условия уредени в Acquis communautaire, законодателството  на ЕС. Юридическите изисквания в него не могат да бъдат престъпвани в името на някаква сделка. Още повече, че режима на Ердоган на практика е  скъсал  и почти всички връзки с легитимното демократично поведение по отношение на свободата на пресата, третирането на малцинствата и редица други области. От тази гледна точка смятам, че проектоспоразумението освен унизително е и акт на безпомощност и отстъпление от интересите на ЕС като цяло“,  е убеден Огнян Минчев.

Да бъде сложен най-сетне ред

И все пак коя е вярната позиция на София в една предстояща сделка? В крайна сметка Турция  и България винаги ще бъдат съседки, а Анкара е незаобиколим фактор при решаването на мигрантския проблем?

Огнян Минчев смята, че България следва да отстоява позицията  бегълците, стигнали до турска територия, да попадат в клаузата на „трета сигурна страна“, каквато е Турция.  Тъй като там вече има повече от 2.5 милиона бежанци, България трябва да окуражи ЕС в оказването финансова  и организационна подкрепа за Турция и в насочването на европейските хуманитарни агенции за справяне с проблема на турска територия, а ако е възможно,  и на територията на други Близкоизточни страни. София би трябвало да защитава категоричното изискване европейските граници да бъдат охранявани като граници на единна структура, въпреки че Европа все още не е федерация. „България е граница на ЕС и тя следва да изисква мигрантите да бъдат настанявани максимално близко до техните домове, а онези, които все пак са в движение, да бъдат приемани по съответните правила на българските КПП. Ние сме заинтересовани от слагането на ред в цялата тази кампания, добила вече размерите на провокация“, посочи пред Дойче Веле Огнян Минчев.

Моментът за Шенген?

Всичко,  което може да обезкуражи мигрантските потоци да влизат в ЕС, независимо през коя граница, е добро за България, защото все пак знаем и собствените си възможности, признава Кристиян Вигенин. Той  допълва, че известна солидарност с Турция е напълно приемлива в логиката на досегашните двустранни взаимоотношения. „Мои груби изчисления показват, че като процент от населението броят на бежанците в Турция е еквивалентен на  200 хиляди бежанци у нас. Представете си за какво става дума! И още нещо, което споделих с външния министър Даниел Митов при изслушването му в парламентарната външна комисия:  може би тъкмо сега е момента останалите извън Шенген България, Румъния и Хърватия, да поискат решение, макар и поетапно, за присъединяването им към  зоната. Защото ако желаем Шенген да съществува и да няма вътрешни граници, външните граници е нужно да се охраняват добре.  Затова предстоящата сделка може да е само в плюс за всички. Тълкуванията срещу нея са по-скоро политическа пропаганда“, каза депутатът и бивш външен министър Кристиян Вигенин.

09.03.16

Голямото притеснение, че трасето на „потока“ нелегални бежанци може да свърне през българска територия, засега се отлага. Поне до  следващата среща на върха на 17-18 март, на която се очаква постигнатите в понеделник в Брюксел предварителни договорености между Турция и ЕС да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след обявения пробив в преговорите е, че времето на нередовните мигранти в Европа вече  е отминало и сега предстои доуточняване на детайлите. Или както го дефинира премиерът Бойко Борисов: „добър сигнал към обществото и лош сигнал към контрабандистите и трафикантите на хора“.

И все пак „добрият сигнал“ е свързан с  южната българска съседка Турция, покрай общата граница с която вече се простира  134-километрова преграда от  режеща тел, за опъването на която най-бедната европейска държава изля близо 100 милиона лева . И където беше инвестирана почти същата крупна сума за видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят.  И за същата граница, покрай  която помпат мускули и се готвят да ловуват срещу 50 лева за мигрантска глава  „юнаците“ на ямболския самодеец-граничар Динко Вълев. Яхнали своите лични ATV-та /возила за всякакви терени/, естествено.

Народопсихология на сигурността

Съответстват ли тези скъпо струващи съоръжения, приемането на спешно законодателство за използване на войската за охрана на границата и показните й учения с МВР, на реалните опасности?  Особено след очерталото се на срещата на върха в  Брюксел оптимистично разведряване на ситуацията с бежанците?

Според експерът по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. Ако тя се приеме само като хуманитарен проблем, тогава бегълците са просто хора в беда, за които са необходими специфични грижи , а не  издигане на огради и разполагане на военни по границата. Когато проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност обаче, на преден план излизат степента и интензитета на заплахата, след което мерките  стават реципрочни. „В България сигурността има различно значение от разбирането за граждански свободи. Щом стане дума  за национална сигурност, хората я  възприемат като безусловен и основен приоритет. Забележете, когато премиерът Бойко Борисов говори, че българското население трябва да се чувства защитено, той не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Затова от такава гледна точка досегашните мерки на властта изглеждат обясними“, казва Рачев пред Дойче Веле.

Хулиганите – патриоти

Всяка криза дава възможност на управляващите да извличат правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите, смята военния експерт. Той е убеден, че кризисната реакция, макар и естествена, не следва да се превръща в политика.  Рачев илюстрира думите си с пример как след като в България бъде приет някакъв пакет от закони, дискусията по съответната тема автоматично се прекратява, просто защото закона вече е приет. Дава и втори пример: „При възникване на опасност започваме първосигнално да изграждаме нещо, което си познаваме добре  от миналото, в случая нов кльон по границата. Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко

друго изчезва, имаме ограда и повече нямаме проблем! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за  действията на хулигани, които опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като  липсата на система в сектора за сигурност“, добавя Валери Рачев .

Дотук  –  отбрана, дотам  – вътрешен ред?

Все  пак как, и най-вече кой може да защити ефикасно южната българска граница от нередовни мигранти? Дали това са дипломацията, европейската и евроатлантическа солидарност, армията и МВР, позакъснялото  електронно наблюдение или крайграничните „Динковци“ по анцузи и с ловни чифтета?

Валери Рачев е убеден, че разделения свят, в който войската някога е охранявала държавата от границата навън,  а МВР – от границата навътре, вече не съществува. Според него външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани в днешния реален свят. Ето как за себе си той дефинира национална сигурност: „Реакция на заплахите колкото е възможно по-далеч от границите на страната, предприемане на мерки в най-ранен етап при възникване на проблеми и задължително съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се  ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Другото отново ще бъде:  дотук е отбрана, а дотам  – вътрешния ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.

02.03. 2016

„България е на първо място сред дестинациите, подходящи да приемат потока от руски туристи през 2016-та година“. Тези слова на шефа на руската федерална агенция за туризъм /Ростуризъм/ Олег Сафонов, казани на специалното тематично обсъждане в руската Дума, със сигурност са прозвучали като красива музика не само в ушите на водената от министърката по туризма Николина Ангелкова българската делегация в Москва. Те са накарали кабинета на „Дондуков 2“, както и цялото прехранващо се от туризъм население по българското Черноморско крайбрежие, да започнат радостно да потриват ръце. Особено след като само две седмици преди форума в руската столица, министър-председателят Бойко Борисов беше водил интересен разговор със Сафонов в София и дори, както съобщи пресата, дори му подарил кафеварка за турско кафе, същата като неговата. Естествено, не е ясно дали Борисов съзнателно е вложил символика в своя армаган, но е факт, че през това лято руските туристи едва ли да могат да пият кафе по турските курорти поради силно влошените отношения между двете страни. В замяна на това те ще могат да се пекат не само на топлите български плажове, но и да се отдават на „военноисторически, военнопатриотичен и дори поклоннически туризъм сред манастирите, църквите и чудотворните икони“, както е предложил на московския форум руския туристически бос.

На „курорт“ в сибирската Колима?

Само три месеца преди „благата“ туристическа вест, мнението на шефа на Ростуризъм беше съвършено различно. В интервю за в.“Росийская газета“ в началото на декември същият г-н Олег Сафонов разпалено убеждаваше сънародниците си, че нуждата от плаж и море в много случаи всъщност била „натрапен стереотип“, който руснаците възприемали като собствено мнение. „Нашите предци, дори и осигурени материално, не са пътували масово по чуждестранните морета“, каза в интервюто Сафонов и разказа, как неговите предци били обикновени селяни – орачи, които въпреки това „са възпитавали нормални деца и са били по-здрави, отколкото сме ние сега“. Което буквално накара интервюиращата го журналистка да го контрира с думите: „Да, някои наши предци дори осигурени материално, масово е трябвало да „пътуват“ до Колима в Сибир, а от моретата са успели да видят само Северно. Поради което е доста неловко да се говори за натрапени стереотипи, все пак“.

Преди шефа на Ростуризъм проправителственият „Комсомолская правда“ от своя страна директно беше прогнозирал предстоящото рухване на българския туризъм. През септември миналата година неговите читатели разбраха, че България се превръщала „в неинтересна страна“, а тенденцията тя все повече да отпада от предпочитаните от руснаците туристически дестинации, се засилвала непрестанно. „Причините за това никой дълбоко не е анализирал, но очевидно те са в ниското качество и скъпотията на туристическия продукт, предлаган от България“, написаха авторите на публикацията.

Пропаганда за 10 милиона евро

Така логично възниква въпроса променило ли се е нещо в Русия към днешна дата? Едва ли.

В разгара на слабия откъм руски туристи туристически сезон през лятото на 2015-та, френският журналист Жан-Баптист Нод публикува в „Нувел Обсерватьор“ любопитен анализ. В него той посочва, че Москва едва скрива своята игра в София, както и че „днес Кремъл се стреми да поддържа близки контакти с най-предания си съюзник от епохата на СССР благодарение на тесните си връзки с бившите комунисти“. Като припомня почти пълната зависимост на България от Русия при доставките на енергийни ресурси, както и достатъчно широкото участие на Москва в „туризма и недвижимите имоти“, френският журналист цитира думите бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски, че „щатът на руските тайни служби в България наброява най-малко 120 офицери, което потвърждава интереса на Кремъл към тази страна, а по данни на добре информирания източник, Москва ежегодно харчи за пропаганда в България над 10 милиона евро“.

Факти, а не пропаганда

В началото на февруари българският външен министър Даниел Митов се обяви остро срещу опитите на опозицията от БСП и ДПС да спекулира с туристическия бранш в страната, използвайки затрудненията, които той среща, за собствени политически цели. В авторска статия в седмичника „Капитал“, Митов посочи, че евентуалното намаляване на руските туристи през летния сезон в България е последния лозунг, който антиевропейските среди в българската опозиция се опитват да “яхнат”, за да обслужат омразата си към Европа. „Тези субекти не се интересуват нито от българския туризъм, нито от руските туристи. Те искат да видят България извън НАТО и ЕС“, посочи външния министър и прикани когато се говори за туризъм и пари да се борави „с факти, а не с пропаганда“. Митов цитира данни на руската статистическа служба Росстат от последните няколко години, които сочат, че България далеч не е любима дестинация на руските туристи и че „на всеки един руски гражданин, посетил български курорт, се падат средно по около 6-7 негови сънародници, почиващи в Турция, и 1,5-2 в Гърция“. Независимо от това българският външен министър подчертава, че противно на партийното говорене, „всеки един турист – независимо откъде идва – е важен за българската икономика“, и че той няма да допусне „среди от опозицията да компрометират този процес, използвайки геополитически инсинуации за създаване на неблагоприятна среда за българския бизнес“.

Туризмът като „пито-платено“.

Дали наистина руските „братушки“ ще ощастливят българския туристически бизнес и се върнат това лято в България заради историческата и културна памет, общото комунистическо минало и все още митологизираното отношение към тях, фанатизираните български русофили сами ще схванат. А за останалите, прагматично разсъждаващи представители на туризма, отдавна е ясно, че тези хора ще пристигнат със семействата си в България за да харчат силно свитите си вече от санкциите и икономическата криза в Русия спестявания просто защото имат нужда от слънце и топло море. Другото е обикновена хибридна пропаганда.