09.03.16

Голямото притеснение, че трасето на „потока“ нелегални бежанци може да свърне през българска територия, засега се отлага. Поне до  следващата среща на върха на 17-18 март, на която се очаква постигнатите в понеделник в Брюксел предварителни договорености между Турция и ЕС да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след обявения пробив в преговорите е, че времето на нередовните мигранти в Европа вече  е отминало и сега предстои доуточняване на детайлите. Или както го дефинира премиерът Бойко Борисов: „добър сигнал към обществото и лош сигнал към контрабандистите и трафикантите на хора“.

И все пак „добрият сигнал“ е свързан с  южната българска съседка Турция, покрай общата граница с която вече се простира  134-километрова преграда от  режеща тел, за опъването на която най-бедната европейска държава изля близо 100 милиона лева . И където беше инвестирана почти същата крупна сума за видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят.  И за същата граница, покрай  която помпат мускули и се готвят да ловуват срещу 50 лева за мигрантска глава  „юнаците“ на ямболския самодеец-граничар Динко Вълев. Яхнали своите лични ATV-та /возила за всякакви терени/, естествено.

Народопсихология на сигурността

Съответстват ли тези скъпо струващи съоръжения, приемането на спешно законодателство за използване на войската за охрана на границата и показните й учения с МВР, на реалните опасности?  Особено след очерталото се на срещата на върха в  Брюксел оптимистично разведряване на ситуацията с бежанците?

Според експерът по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. Ако тя се приеме само като хуманитарен проблем, тогава бегълците са просто хора в беда, за които са необходими специфични грижи , а не  издигане на огради и разполагане на военни по границата. Когато проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност обаче, на преден план излизат степента и интензитета на заплахата, след което мерките  стават реципрочни. „В България сигурността има различно значение от разбирането за граждански свободи. Щом стане дума  за национална сигурност, хората я  възприемат като безусловен и основен приоритет. Забележете, когато премиерът Бойко Борисов говори, че българското население трябва да се чувства защитено, той не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Затова от такава гледна точка досегашните мерки на властта изглеждат обясними“, казва Рачев пред Дойче Веле.

Хулиганите – патриоти

Всяка криза дава възможност на управляващите да извличат правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите, смята военния експерт. Той е убеден, че кризисната реакция, макар и естествена, не следва да се превръща в политика.  Рачев илюстрира думите си с пример как след като в България бъде приет някакъв пакет от закони, дискусията по съответната тема автоматично се прекратява, просто защото закона вече е приет. Дава и втори пример: „При възникване на опасност започваме първосигнално да изграждаме нещо, което си познаваме добре  от миналото, в случая нов кльон по границата. Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко

друго изчезва, имаме ограда и повече нямаме проблем! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за  действията на хулигани, които опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като  липсата на система в сектора за сигурност“, добавя Валери Рачев .

Дотук  –  отбрана, дотам  – вътрешен ред?

Все  пак как, и най-вече кой може да защити ефикасно южната българска граница от нередовни мигранти? Дали това са дипломацията, европейската и евроатлантическа солидарност, армията и МВР, позакъснялото  електронно наблюдение или крайграничните „Динковци“ по анцузи и с ловни чифтета?

Валери Рачев е убеден, че разделения свят, в който войската някога е охранявала държавата от границата навън,  а МВР – от границата навътре, вече не съществува. Според него външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани в днешния реален свят. Ето как за себе си той дефинира национална сигурност: „Реакция на заплахите колкото е възможно по-далеч от границите на страната, предприемане на мерки в най-ранен етап при възникване на проблеми и задължително съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се  ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Другото отново ще бъде:  дотук е отбрана, а дотам  – вътрешния ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.

02.03. 2016

„България е на първо място сред дестинациите, подходящи да приемат потока от руски туристи през 2016-та година“. Тези слова на шефа на руската федерална агенция за туризъм /Ростуризъм/ Олег Сафонов, казани на специалното тематично обсъждане в руската Дума, със сигурност са прозвучали като красива музика не само в ушите на водената от министърката по туризма Николина Ангелкова българската делегация в Москва. Те са накарали кабинета на „Дондуков 2“, както и цялото прехранващо се от туризъм население по българското Черноморско крайбрежие, да започнат радостно да потриват ръце. Особено след като само две седмици преди форума в руската столица, министър-председателят Бойко Борисов беше водил интересен разговор със Сафонов в София и дори, както съобщи пресата, дори му подарил кафеварка за турско кафе, същата като неговата. Естествено, не е ясно дали Борисов съзнателно е вложил символика в своя армаган, но е факт, че през това лято руските туристи едва ли да могат да пият кафе по турските курорти поради силно влошените отношения между двете страни. В замяна на това те ще могат да се пекат не само на топлите български плажове, но и да се отдават на „военноисторически, военнопатриотичен и дори поклоннически туризъм сред манастирите, църквите и чудотворните икони“, както е предложил на московския форум руския туристически бос.

На „курорт“ в сибирската Колима?

Само три месеца преди „благата“ туристическа вест, мнението на шефа на Ростуризъм беше съвършено различно. В интервю за в.“Росийская газета“ в началото на декември същият г-н Олег Сафонов разпалено убеждаваше сънародниците си, че нуждата от плаж и море в много случаи всъщност била „натрапен стереотип“, който руснаците възприемали като собствено мнение. „Нашите предци, дори и осигурени материално, не са пътували масово по чуждестранните морета“, каза в интервюто Сафонов и разказа, как неговите предци били обикновени селяни – орачи, които въпреки това „са възпитавали нормални деца и са били по-здрави, отколкото сме ние сега“. Което буквално накара интервюиращата го журналистка да го контрира с думите: „Да, някои наши предци дори осигурени материално, масово е трябвало да „пътуват“ до Колима в Сибир, а от моретата са успели да видят само Северно. Поради което е доста неловко да се говори за натрапени стереотипи, все пак“.

Преди шефа на Ростуризъм проправителственият „Комсомолская правда“ от своя страна директно беше прогнозирал предстоящото рухване на българския туризъм. През септември миналата година неговите читатели разбраха, че България се превръщала „в неинтересна страна“, а тенденцията тя все повече да отпада от предпочитаните от руснаците туристически дестинации, се засилвала непрестанно. „Причините за това никой дълбоко не е анализирал, но очевидно те са в ниското качество и скъпотията на туристическия продукт, предлаган от България“, написаха авторите на публикацията.

Пропаганда за 10 милиона евро

Така логично възниква въпроса променило ли се е нещо в Русия към днешна дата? Едва ли.

В разгара на слабия откъм руски туристи туристически сезон през лятото на 2015-та, френският журналист Жан-Баптист Нод публикува в „Нувел Обсерватьор“ любопитен анализ. В него той посочва, че Москва едва скрива своята игра в София, както и че „днес Кремъл се стреми да поддържа близки контакти с най-предания си съюзник от епохата на СССР благодарение на тесните си връзки с бившите комунисти“. Като припомня почти пълната зависимост на България от Русия при доставките на енергийни ресурси, както и достатъчно широкото участие на Москва в „туризма и недвижимите имоти“, френският журналист цитира думите бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски, че „щатът на руските тайни служби в България наброява най-малко 120 офицери, което потвърждава интереса на Кремъл към тази страна, а по данни на добре информирания източник, Москва ежегодно харчи за пропаганда в България над 10 милиона евро“.

Факти, а не пропаганда

В началото на февруари българският външен министър Даниел Митов се обяви остро срещу опитите на опозицията от БСП и ДПС да спекулира с туристическия бранш в страната, използвайки затрудненията, които той среща, за собствени политически цели. В авторска статия в седмичника „Капитал“, Митов посочи, че евентуалното намаляване на руските туристи през летния сезон в България е последния лозунг, който антиевропейските среди в българската опозиция се опитват да “яхнат”, за да обслужат омразата си към Европа. „Тези субекти не се интересуват нито от българския туризъм, нито от руските туристи. Те искат да видят България извън НАТО и ЕС“, посочи външния министър и прикани когато се говори за туризъм и пари да се борави „с факти, а не с пропаганда“. Митов цитира данни на руската статистическа служба Росстат от последните няколко години, които сочат, че България далеч не е любима дестинация на руските туристи и че „на всеки един руски гражданин, посетил български курорт, се падат средно по около 6-7 негови сънародници, почиващи в Турция, и 1,5-2 в Гърция“. Независимо от това българският външен министър подчертава, че противно на партийното говорене, „всеки един турист – независимо откъде идва – е важен за българската икономика“, и че той няма да допусне „среди от опозицията да компрометират този процес, използвайки геополитически инсинуации за създаване на неблагоприятна среда за българския бизнес“.

Туризмът като „пито-платено“.

Дали наистина руските „братушки“ ще ощастливят българския туристически бизнес и се върнат това лято в България заради историческата и културна памет, общото комунистическо минало и все още митологизираното отношение към тях, фанатизираните български русофили сами ще схванат. А за останалите, прагматично разсъждаващи представители на туризма, отдавна е ясно, че тези хора ще пристигнат със семействата си в България за да харчат силно свитите си вече от санкциите и икономическата криза в Русия спестявания просто защото имат нужда от слънце и топло море. Другото е обикновена хибридна пропаганда.

24.02.2016

„България е фронтова държава – има отворен фронт към Турция и Гърция“. Това обяви тези дни в радиоефира бившият военен министър Бойко Ноев и призова българите спешно да се захванат със защитата на своите граници. В случая – от все по-засилващата се нестабилност в Турция, която се е „гмурнала в гражданска война“, както и от гнева на гръцките фермери, които с тихата подкрепа на своите власти използвали България и нейния глас в ЕК за да се помогне на тяхната страна. „Гърция ще отпадне от еврозоната и в това няма никакво съмнение, ще бъде провалена държава. Какво ще стане с гръцката държава и гръцкото общество никой не знае“, предупреди военния експерт.

По източния български фронт

Подобна теза, но свързана с черноморската съседка на България, защити в началото на този месец и медийния външнополитически гуру Тома Томов. След като поясни по телевизора, че „бъдещето на Русия ще бъде поставено под въпрос ако Путин се провали сега“ и че майсторската икономическа и финансова война, която американците водят срещу него е „равностойна на ядрена война“, коментаторът заключи за България: „Ние сме фронтова държава и това трябва да е ясно на всички. Идва време на Студена война, а тя означава мръсна пропаганда“.

Във раздухването на фронтовата психоза логично участва и бившият офицер от комунистическите тайни служби, сега независим депутат Велизар Енчев. По повод промените в Закона за отбраната, свързани с охраната на българското небе съвместно с НАТО, депутатът декларира от парламентарната трибуна, че „от днес ставаме фронтова държава, тъй като обявяваме символична война на Русия“ и побърза да направи връзка с обявената през 1941 година символична война срещу САЩ и Великобритания, довела до тежките бомбардировки на София и други български градове.

Заплахи отвсякъде ?

Естествено Томов и Енчев едва ли казват нищо ново. Те просто повтарят тезите на бившия президент и агент от ДС Георги Първанов, сега лидер на партия в управляващата коалиция. През лятото на миналата година по повод предстоящи съвместни учения на НАТО в България Първанов констатира пред медиите, че България вече се възприемала като фронтова държава, а американските танкове, които сме били готови да приемем, ни превръщали в мишена. „Руският народ се изпълва с напрежение срещу България, затова ги няма туристите, изтеглят се собствениците на имоти, не се случват инвестиции и търговии“, предупреди страховито бившия президент.

Безспорният капацитет по въпросите на националната сигурност и професор в НБУ Димитър Йончев тогава също прозря опасност, но от друга посока. В интервю за левия в. „Дума“ на въпрос дали съществува опасност бежанската вълна да внесе в България външен ислямизъм, военният експерт поясни, че не бива да се позволява изкуствено създаване на огнища на напрежение в България. „Защото след като се обяви линията “фронтова държава”, бъдете сигурни, че следващата стъпка ще е да се организират най-различни конфликтни ситуации, за да се държи общественото мнение нагнетявано“, каза проф.Йончев.

Новата Отечествена хибридна война

Под различен ъгъл видя „фронтовото“ положение на България и бившия посланик в Москва и външнополитически анализатор Илиян Василев. Преди няколко месеца той посочи в интернет, че страната успешно е навлязла в епицентъра на пропагандната хибридна война на Путин щом и Пловдивският Митрополит Николай, известен с близките се връзки с Руската православна църква, е успял да включи БПЦ в канонадата по бежанската тема, винаги съчетана с рефрена – Америка е виновна. “Ние сме част от фронтовата линия в Новата Отечествена Хибридна Война, основен залог в която е оставането на руския президент на власт“, обобщи тогава Илиян Василев.

Председателят на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш анализатор в отдела за национална сигурност на американската Корпорация Алекс Алексиев също дефинира опасностите за България, която по думите му се намира в един изключително невралгичен район. „Особено сега, след като две империи са имали претенции към нас – руската и турската, и те се сблъскват, ние сме едва ли не място на полесражение, ставаме фронтова държава и американците разбират това“, обобщи наскоро за излизащо онлайн издание Алексиев.

Огненият вътрешен фронт

И докато анализатори и коментатори определят заплахите за страната като идващи отвън, обикновените българи отдавна воюват в своите вътрешни сражения. Епизоди от битките – колкото щеш! Завчера в централен столичен мол банкови обирджии откриха огън с „Калашници“ и по някакво чудо при стрелбата нямаше убити и ранени. В края на миналата година наемни убийци извадиха гранатомети срещу бронирания автомобил на бизнесмена,политик и доцент в УНСС Алексей Петров. И изстреляха няколко снаряда в гъсто населен софийски жилищен квартал! По случайност тогава взривове и жертви не се получиха, но докога това ще бъде така ? Глупав ПР или не, но българския премиер Бойко Борисов все пак получи знаково писмо с патрон и заплахи за убийство в него. А нали той е човека, който се похвали пред британския си колега, че цели трима папи са го галили по главата. В същото време най-скандалният от години магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски бе „обезопасен“ със специална охрана от НСО заради сигнали за готвено покушение срещу него. Всичко това само в столицата, докато по селата озверели от мизерия разбойници методично избиват старци за да им задигнатт пенсията, обират се пощенски клонове и банкомати. Маскирани бандити не спират да нападат граждани, опожаряват автомобили, мафията час по час си разчиства сметките с някоя „загадъчна“ екзекуция или поръчково убийство. По пътищата всеки ден се избиват при автокатастрофи млади хора, загиватт цели семейства с деца. Корупцията, рекетът и насилието отдавна са „бойно“ всекидневие за повечето граждани на страната.

При това положение едва ли все още има съмнения, че България е една реална фронтова територия. Най-тревожното обаче е, че това го знаят и онези, които действително я заплашват отвън.

17.02.2016

След мъчителни колебания и мощен натиск от страна на коалиционната лява Алтернатива за българското възраждане/АБВ/, правителството на ГЕРБ уважи решението на кабинета на Орешарски от юни 2014 и номинира Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на ООН. Официалната аргументация за този избор е, че с „биографията си и натрупания опит г-жа Бокова може да бъде една от значимите кандидатури“ в предстоящата кампания за високия пост. Постоянното представителство на България в световната организация тутакси официално уведоми Генералния секретар Бан Ки Мун за издигането на кандидатурата, а руската и китайска секция дори вече публикуваха съобщението на сайта на ООН. Така сегашният Генерален директор на ЮНЕСКО, някогашна зам.-министърка на външните работи в правителството на Жан Виденов и българска посланичка във Франция и Монако, потегли в надпреварата за покоряване на „Еверест“-а на световната дипломация.

От „Осанна“ до „Разпнете я“!

Как светът ще погледне на кандидатурата на Бокова за най-високия пост в сградата на Първо авеню в Манхатън предстои да се разбере, но избора на официална София светкавично докара до свистене парата в местното политическо гърне. Основните парламентарни сили ГЕРБ, БСП и ДПС радостно обявиха, че са посочили „най-добрата кандидатура“, макар социалистите и АБВ да се завайкаха, че номинирането било закъсняло и това щяло да предизвика рискове в предстоящата международна кампания. Опозиционната дясна ДСБ от РБ обяви в декларация, че нейните избиратели приемат номинацията „като жест към кръговете, свързани с комунистическото минало на страната, от които г-жа Бокова не се е разграничила“, а организацията „Протестна мрежа“ директно обвини кабинета, че се е „поддал на политическия рекет на агентурата на ДС у нас“, а правителството „се е подиграло с жертвите на комунизма и с паметта на избитите участници в антикомунистическата съпротива“. Още през януари в Ню Йорк премиерът Борисов беше обявил, че „Бокова може да разчита на подкрепа от страна на правителството при кандидатура за поста генерален секретар на ООН“ и затова сега запази мълчание, докато тези дни по телевизията външният министър Даниел Митов изрази разочарованието си „ от целия истеричен, писклив, фалцетен тон, с който напоследък се говори по тази тема“.

Аксиомите на Соломон Паси

Все пак висящ остана въпроса защо на вътрешната финална права Ирина Бокова, дипломат с безспорен международен авторитет макар и от комунистически произход, успя се наложи пред икономически прагматичната Кристалина Георгиева, чиито професионални достойнства продължават набират карати в ЕК?

Бившият външен министър д-р Соломон Паси уточнява , че системата на ООН е много чувствителна към географския принцип на разпределение на отговорностите. Според него една от първите аксиоми е, че не може две организации на ООН да се оглавяват едновременно от една и съща нация. „Това означава, че до края на 2017-та, когато изтича мандата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО няма как друг българин да оглави и ООН. От което следва, че изборът беше “или Бокова, или никой българин”. Затова правителството взе единствено правилното решение и се спря на Ирина. Състезанието сега ще е много по-оспорвано от всички, които аз помня досега, така че кандидат фаворит няма. Ирина стартира от високия пиедестал на ЮНЕСКО и това голям плюс“, е убеден Паси. Бившият външен министър очаква, че „за“ или „срещу“ всеки от кандидатите могат да излизат разнообразни и противоречиви материали, както напр. историята на Хилари Клинтън с имейлите. „Ще е тъжно обаче, ако хейтърската пропаганда тръгва от собствената ти страна. А за нас е крайно време да се разделим със славата на народ, който топи комшията за удоволствие. Вярвам, че с професионализма на българската дипломация ще постигнем много в тази световна битка. Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но няма да е загуба“, е уверен Соломон Паси.

Българските vs международните страсти

Политологът Огнян Минчев отчита, че кандидатурата на Ирина Бокова поражда много повече вътрешно-български, отколкото международни страсти. „Комисарката Кристалина Георгиева е безспорно много стойностна алтернатива на кандидатурата на Бокова, но не съм сигурен доколко самата тя бе ангажирана с подобна възможност или просто беше спрягана като възможност за избягване на номинацията на Бокова. От гледна точка на съотношението на международно значими фактори, Ирина Бокова тепърва предстои да убеди всички членове на Съвета за сигурност в своята кандидатура. За Русия и Франция се смята, че биха я подкрепили. За САЩ и Великобритания това не е толкова сигурно – предстои да видим техните реакции. Твърди се, че в средите на Демократическата партия на САЩ г-жа Бокова би имала по-сериозни шансове за утвърждаване, отколкото при републиканците. От значение, разбира се ще бъдат и оценките за другите кандидати“, прогнозира  Огнян Минчев.

Чудото на Борисов предстои

Политологът Димитър Бечев, директор на Представителството на Европейския съвет за външна политика в София, също смята, че г-жа Бокова и българското правителство тепърва трябва да убедят 5-те постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай – в целесъобразността на нейната кандидатура. „Не е изключено и Руската Федерация в крайна сметка да даде подкрепата си за кандидат, който е приемлив за САЩ. Доколкото стана ясно, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд е заявила пред премиера Борисов, че САЩ няма да одобрят кандидатурата на г-жа Бокова. Великобритания също изглежда скептично настроена. Но, разбира се, българският премиер може да постигне чудо и да убеди западните си партньори в достойнствата на нашата кандидатура“, коментира  от САЩ Димитър Бечев.

Забравеното национално помирение

И все пак какъв е печелившия ход за България при тази кандидатура – страната да следва националния си интерес във външната политика или да  настройва межуднародните си отношения според вътрешнополитическия  камертон?

Огнян Минчев е убеден, че българския вътрешнополитически дебат не бива да бъде определящ по отношение на шансовете за един или друг българин да се утвърди на международно ниво. „Въпреки това съзнавам, че встрастеността на българските спорове е неизбежна – поне докато не бъде постигнато национално помирение за гражданската война от 20 век“, отбелязва политологът.

Бившият външен министър Соломон Паси вярва, че с професионализма на българската дипломация страната ще постигне много в тази световна битка. „Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но не и загуба. Днес трябва да мислим как да обединим Източна Европа, а не как да продължим разделението на нацията, започнало през 1944 година, ако не и много по-рано“, обобщава Соломон Паси.

  15.02.2016

„Българският медиен бранш не може да избяга от лошата си слава“. Това констатира ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар в началото на представянето на резултатите от 8-то проучване на общественото мнение и доклад за българските медии през 2015 година, извършено съвместно с българската фондация „Медийна демокрация“. Изследването констатира, че 65 на сто от българите не смятат медиите си за независими, че макар да няма системен начин върху критичните журналисти в България се наблюдават „различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми“, че несигурните трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода. „И макар доверието към онлайн медиите да се е повишило, а то е защото навиците на хората се променят, това не означава непременно доверие и в тези медии“, отбеляза Кристиян Шпар.

Комфорт на медйното дъно

Всички наблюдатели на българската медийна среда през миналата година единодушно са й дали ниска оценка. Това са авторитетни организации като Репортери без граници, ОССЕ, Фриидъм хаус. В индекса за цялостното състояние на свободата, изготвен съвместно от американски организации като CATO и „Fraser” , германската фондация Фридрих Науман и няколко други институти, България е поставена на предпоследно място преди Гърция с констатацията за „политически натиск и контрол върху медийното съдържание”. Държавният департамент на САЩ в доклада си за състоянието на демокрацията и човешките права в света посочи, че „непрозрачната медийна собственост и голямата концентрация на медии в няколко конгломерата остават най-значимата слабост на българските медии”. Годишният Индекс на свободата на пресата на „Репортери без граници” отреди на България 106-то място сред 180 наблюдавани държави, след като през 2014 г. бе достигната психологическата граница на стотната позиция. Слабият резултат устойчиво постави България на последно място по свобода на медиите сред всички държави, членки на ЕС.

Възходът на езика на омразата

Изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация“ доц. Орлин Спасов обобщи, че като цяло картината на медийната 2015 г. се характеризира с практическо отсъствие на позитивни промени и със запазване на познатото статукво. „В крайна сметка критиката, отправяна непрекъснато към медиите постепенно започна да се възприема почти като естествен фон и шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и от запазване на доста удобното очевидно за тях статукво“, обяви медийния експерт и допълни, че отговорност за негативните оценки в крайна сметка не е била поета от никого, което според него е показателен факт.

В своята част от изследването доц. Спасов акцентира и върху друг остър медиен проблем – възхода на езика на омразата. „Засилената употреба на езика на омразата се превърна в един от ключовите маркери за изключителна медийна поляризация и отвори пространство за тиражиране на крайни възгледи, често близки до расизма и ксенофобията. Казано иначе, през изминалата година в някои медии се наблюдаваше подмяна на аргумента с директен израз на омраза към опонента“, обобщи доц. Спасов.

Франкенщановски образ и идеологически симпатии

Анализаторката от фондация „Медийна демокрация“ Николета Даскалова от своя страна очерта „хибридизацията“ на отделните медийни полета с преплитането на жълтото и сериозното, на традиционните медии и социалните мрежи в интернет, както и радикализирането на медийното говорене. Според Даскалова таблоидният печат, подкрепен от свои още по-крайни онлайн партньори, е успял да конструира „мета образ на злото“, съчетаващ по конспиративен и „антибългарски” замисъл различни субекти. Например: политическата класа и управляващите като цяло; граждани и неправителствени организации – „Протестна мрежа” и участниците в протестите през 2013 г„Америка за България”; правозащитници, либерално ориентирани активисти, Европейския съюз, САЩ и Турция; малцинства – роми, бежанци и мигранти; и медии – основно изданията на „Икономедиа”, а понякога и медии като „Дойче Веле”, „Клуб Z” и „Медиапул”, посочи Николета Даскалова. И обобщи: „Сериозните ефекти от тази мащабна война са свързани не толкова с противопоставянето само по себе си/…/ Рисковете се крият в инструментите, с които си служи тази подривност. Сред тях са фриволното съчиняване на компромати, жонглирането със слухове, спекулирането с непроверена и непроверима информация, позоваването на неясни източници, всяването на страх и насаждането на крайна нетърпимост. Всичко това не само деградира качеството на журналистиката, но срива цялостното ниво на обществено-политически дебат. Още повече, когато подобни подходи излизат от границите на таблоидния печат, за да се слеят в културата на медийния мейнстрийм“, обобщи Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“.

Да, всичко това е част от регистрираното в българските медии през 2015-та. Какво ще сътворят те през тази година тепърва предстои да видим. Във всички случаи началото е твърде обещаващо.