15.03.2017

Точно преди половин година Върховният касационен съд /ВКС/ регистрира спорната до онзи момент политическа партия ДОСТ. Три месеца по-рано Софийският градски съд беше отказал да впише формацията в партийните регистри с аргумента, че повечето учредители били с турски имена, а думичката „дост“ , която в турско-персийски превод означава „приятел“, била чуждица в българския език. В окончателното решение на Върховните съдии се посочва, че „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, чиято абревиатура е ДОСТ, всъщност преследват цели, които са „общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права и партията е напълно отворена за членство“.  Освен това ВКС определи тезата на първоинстанционния съд за „най-вероятни действия на етническа или верска основа“ единствено като „ хипотетична“.

„Турция може да бъде от голяма помощ за нас“

Така спешно учредената след отстраняването на Лютви Местан от лидерския пост в ДПС през април 2016 г. партия ДОСТ  заплава в българското политическо море, но направлявана грижливо и отблизо от Турция. Известно е, че непосредствено преди появата на новата структура на бял свят, Местан направи официално посещение в Турция, където разговаря с тогавашния премиер на страната Ахмет Давутоглу.  А както информираха българските медии, гости на самата учредителна конференция на ДОСТ са били зам.-председателя на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Фатма Бетюн Сеянкайъ, депутати от същата партия и от основната опозиционна партия в Турция, турският посланик в София  Сюлейман Гьокче, както и представители на изселнически организации. В първото си интервю пред Анадолската агенция лидерът Лютви Местан обяви, че ДОСТ е създадена в името на „три знамена – НАТО, ЕС и България“, но същевременно не пропусна да заяви изрично: “Ние постоянно казваме: Турция не представлява заплаха за националните интереси на България”, както и да отбележи, че „Република Турция може да бъде от голяма помощ за нас“ .

Безвизов изборен туризъм

Всички тези галещи ухото лозунги на невръстната 6-месечна партия ДОСТ щяха да останат в историята на нейния детски политически албум, ако предсрочните избори в България и предстоящия референдум за промяна в турската конституция не бяха дали кураж на управлението в Анкара да смени тактиката. И случките не закъсняха. На среща с представители на организации на българските изселници в Истанбул в началото на март, турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюззеиноглу се обърна в прав текст към живеещите в страната български изселници с думите: „Ние, гражданите на Република Турция, трябва да осигурим излизането на коалицията ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България”. Дори повече. Както съобщи БТА, министърът е огласил и  решение на турското правителство, по силата на което българските граждани от турски произход без визи в Турция ще могат еднократно, без глоби, да отидат в България и да се върнат, за да гласуват на 26 март. Което принуди външното министерство в София  тутакси да обяви подобни действия за „директна намеса във вътрешните работи на България“ и да отправи остър протест до Анкара чрез посланика в София Гьокче.

Кандидати с „картончета“ от ДС

И самата партия  ДОСТ в България се сблъска с куп предизборни  неприятности. През миналата седмица ЦИК спря неин предизборен клип заради съдържащи се в него субтитри на турски език, както и присъстващ в агитацията образ на турския посланик Гьокче, което, според комисията, „накърнява добрите нрави“. От друга страна лидерът на Народната партия свобода и достойнство, която е част от предизборното обединение ДОСТ  и доскорошен заместник-министър на отбраната Орхан Исмаил призова „всички партии, абсолютно без изключение, да извадят от листите си кандидат-депутатите, оповестени от Комисията по досиетата като агенти на бившата ДС“. А само в коалицията „обединение ДОСТ“ броят им възлиза на 5 човека, като най-видния кандидат „с картонче“ е не друг, а самия лидер Лютви Ахмед Местан, агент  от Трето управление на ДС с псевдонима „Павел“.

„Под знамето на полумесеца и звездата…“

Докато вътрешните неразбории около ДОСТ си останаха техен партиен и вътрешно-коалиционен проблем, намесата на управлението на Ердоган в полза на една неукрепнала етническа партия в съседна държава в навечерието на парламентарни избори в нея, както   и тежката криза в отношенията на Анкара между Германия, Холандия и други страни от ЕС преди турския референдум, постави основателния въпрос докъде може да стигне  Турция  в опитите си да въздейства върху своята диаспора в Европа и на Балканите  и какви рискове крие всичко това?

Според бившrs военен министър Бойко Ноев принципните рискове са общи за целия ЕС и те се съдържат в агресивните опити на Ердоган да накара Европа да се съобразява с това, което той нарича „възхода на Турция като новопоявяваща се сила“. „Оттам произхождат и специфичните рискове за България като съседна страна, която днешното турско ръководство разглежда като „част от великата цел единна нация…“, която трябва да се опре на „тази млада Република Турция, под знамето на полумесеца и звездата…“, по думите на социалния министър Мехмет Мюззеиноглу. Турската държава открито застана зад създадената от нея партия ДОСТ, което е пряка намеса във вътрешните работи на България“, каза Бойко Ноев.

„Нахъсаните“ управници в Анкара

Политологът от Софийския университет Огнян Минчев от своя страна смята, че турската политика и дипломация никога не са се отличавали с особена деликатност, а тяхна „визитна картичка“ обикновено е арогантността. „Това, което се случва при управлението на режима на Ердоган, надхвърля и най-смелите очаквания за турско поведение в международните отношения. Неговите представители в България са особено безпардонни, тъй като не смятат, че тук биха могли да загубят каквото и да било. Това личи от поведението на турския посланик в София, както и от демаршите на турски министри, като споменатия вече Мюззеиноглу“, посочва Минчев. Според него обаче,  в кризата с  Германия и Холандия  нещата са по-различни. „Очевидно Ердоган и кръгът му са стигнали твърде далеч в самоубеждението, че Турция е велика сила, на която й предстои да диктува на Европа по какъв начин трябва да се развиват отношенията между Анкара и основни европейски столици и какъв трябва да бъде особено привилегирования статут на турските граждани, отишли на Стария континент да търсят работа и препитание, каквито не могат да намерят в Турция. За това убеждение на Ердоган и неговия кръг доста сериозен „принос“ имат и самите европейски политици и институции, които дълго време се отнасяха свръхделикатно към Турция и така излъчваха послания за уязвимост и слабост. Това още повече нахъса „новите-стари“ управници в Анкара да се държат по този естествен за тях начин“, коментира Огнян Минчев.

Сезонът на „новите правила“

В протеста на българското външно министерство по повод изявленията на турския министър се съдържа призив повече да не се допускат подобни „нарушения“, а „двете страни да се концентрират върху важни за двустранните отношения теми“. Естествено, това са темите за миграционната вълна, охраната на общите граници и енергийните проекти. В коя от тези области, обаче, България е най-уязвима? И какво ще е поведението при  определени ситуации на спонсорирана политически партия, каквато е ДОСТ?

Бившият военен министър Бойко Ноев е убеден, че вместо да предприеме своевременни мерки за укрепване на своите граници, България сама  е създала за себе си „уязвимост“, като разчита главно на турските власти за решаване на проблемите с мигрантския натиск. „По-точно тази уязвимост за страната създаде бившият премиер Борисов с илюзията, че ще умилостиви Ердоган. Като резултат получихме турското убеждение, че могат да ни изнудват с инструмента за мигрантската заплаха, че „ще пуснат потока“ през наша територия. Тази уязвимост обаче може да се неутрализира като България начертае своеобразни „червени линии“, пресичането на които би нанесло на Турция несъизмерими щети. ДОСТ няма отношение към тези въпроси и не може да изиграе никаква особена роля, е категоричен анализаторът. Казано най-общо, в българо-турските отношения настъпва етап на писане на нови правила, което надявам се да стане по един прагматичен и приятелски начин“, обобщава Ноев.

Партията-креатура

„Да добавим и още нещо важно“, допълва Огнян Минчев.  Въпреки, че лидерът и ръководството на ДПС имат своите корени в комунистическата ДС, а може би и в съветската КГБ, както и съхранените си връзки със сегашните служби в София и в Москва, те далеч не са партия, която е загърбила турския малцинствен интерес в България. Политологът уточнява, че под натиска на ДПС за изминалия четвърт век в България в решаваща степен са били автономизирани повечето региони с турско или смесено население, създадени са приоритетни условия за финансиране на социални и структурни дейности в  тези райони, както и са извоювани много добри условия за културен и  икономически живот на малцинствените общности в страната. „Появата на формацията ДОСТ като конкурент отразява факта, че Доган е разконспириран публично като човек на двойно подчинение, както и че в условията на новия  режим в Анкара е решено в България да бъде изградена партия, която е еднозначно зависима само от Турция, а не да представлява сегашния руско-турски кондоминиум в лицето на ДПС. ДОСТ е „партия – креатура“ и то не просто на Анкара. Тя е „партия – креатура“ на режима на Ердоган в Турция, който с ускорени темпове унищожава едновековното наследство на Турската република“, констатира Огнян Минчев.

01.02.2017 г.

Неотдавна ректор на медицински университет се похвали пред медиите, че системата на медицинското образование в България е толкова добра, че можела да се сравни единствено с „Бръшляновата лига“ в САЩ. В тази лига, както е известно, са включени осем елитни американски университета, известни с отличното си академично качество и високите критерии за прием. Според български медии за едно място във висше медицинско училище годишно кандидатстват по 8-10 човека, а съотношението на приетите спрямо кандидатствалите чуждестранни младежи е 1:3.  Въпреки всичко дипломираните млади лекари и специализанти масово напускат родината си за  да работят в чужбина. В раздел „здравеопазване“  на зимния  доклад за макроикономическите дисбаланси в България, ЕК констатира, че „всяка година, според Българския лекарски съюз, броят на лекарите, които емигрират, възлиза на почти 90 на сто от завършилите медицина“. В изводите  си Брюксел отбелязва също, че макар броят лекарите спрямо размера на населението в България да е все още е по-висок в сравнение с  ЕС, „тяхното напускане на страната и застаряването им вече причинява недостиг както в някои медицински специалности, така и присъствието им в редица региони на страната.“ В документа е отбелязано  също, че „недостигът на медицински сестри /чийто брой е половината от средния в ЕС/ представлява значителен проблем, особено в светлината на емиграционните тенденции“.

Инкубатор за експортни лекари

Според председателя на Българския лекарски съюз /БЛС/ д-р Венцислав Грозев  данните на ЕК по принцип са верни, но с уточнението, че  в бройката лекари, напуснали България през последните години,  влизат не само току-що завършили колеги, но  и значителна част  медици  с придобита вече специалност. Пред  Дойче Веле д-р Грозев пояснява, че от местните медицински университети годишно излизат около 650 дипломирани лекари, от които 450  напускат страната. „ Тази бройка включва и  специалисти, и тъкмо в това е сериозния проблем. Става въпрос за подготвени медици, защитили вече своята специалност, изградени като добри терапевти, които  обаче се реализират извън България. Това наистина поражда тревога!“, посочва председателят на БЛС. И прогнозира, че ако  тенденцията се запази, през следващите няколко години българското здравеопазване ще се изправи пред огромен риск. Не по-розово е положението с другите кадри в системата.  Председателката на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи  Милка Василева също подкрепя изводите на ЕК , но с допълнението, че  кадрово българското здравеопазване вече се намира в критично състояние. Причината  –  недостатъчен брой медицински сестри, акушерки и други специалисти в областта на здравните грижи. „Проблемът е много сериозен, тъй като броя на лечебните заведения в страната  непрекъснато се увеличава, а основната група медицински персонал, който работи в тях реално намалява“, пояснява пред Дойче Веле  Милка Василева. Тя отчита, че  спадащия интерес към медицинската професия е не само българско, но и европейско явление. „Тъкмо поради това много български медицински сестри и акушерки имат шанса да намерят работа в чужбина и те успяват да се възползват от тази възможност. Към нашата професия липсва  интерес поради нейния  нисък  социален статус и недостатъчен авторитет в обществото“, признава Милка Стоянова. Тя отбелязва, че квалификацията, която получават  българските медицински сестри, акушерки, рентгенови  и  медицински лаборанти е на високо равнище  и те получават  образователната степен бакалавър. „Тяхното медицинско образование отговаря изцяло на Европейската директива 55 от 2013 г. за признаване на професионалните квалификации, което означава, че тези кадри  лесно и бързо могат да намерят работа във всяка европейска държава. И те, всъщност  го правят“, отчита Василева.

Застаряващите български медици

Д-р Венцислав Грозев от БЛС нарича пълен „нонсенс“ високия академичен престиж на българските медицински университети и изтичането на подготвени млади лекари в чужбина. „Не мога да разбера нито държавата, нито Министерството на здравеопазването, нито Националната здравно осигурителна каса / НЗОК/, която е единствения платец за медицински дейности. Къде гледат те и какво мислят за в бъдеще просто не знам!“, признава д-р Грозев. Той смята, че висшето медицинско образование в България е на съвсем прилично равнище и дава доста добра подготовка на завършилите медицина. Ако обаче не променим  условията и не създадем предпоставки в течение на времето тези хора да останат в България, проблемът пред нас през следващите 5.6 години ще бъде страхотен. Нека се има предвид, че средната възраст на лекарите в България се движи някъде 55-57 години. Подобни са опасенията на Милка Василева от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Тя също отбелязва, че средната възраст на медицинските сестри в България е 53 години,  а на акушерките е 51 години. „Това е сериозен проблем поради факта, че ако не се увеличи броят на студентите от специалностите по Здравни грижи и не се направи всичко възможно за тяхното мотивиране да останат в България, ситуацията може да стане изключително сериозна.

„Спешна помощ“ за здравните кадри

Все пак какви спешни мерки могат да задържат медиците в България? „Нужен е комплекс от действия, но подобряването на заплащането на сестрите и акушерките е задача номер едно, казва Василева. Има сериозна нужда  и от промени в законодателството за точното регламентиране на професията на специалистите по здравни грижи, както и подкрепа за постоянната им квалификация  по отношение на екипната работа и етичните проблеми, които съществуват в медицинската практика“, отчита  председателката на здравната асоциация. Д-р Венцислав Грозев от своя страна е категоричен, че незабавно следва да се коригира наредбата за получаване на специализация на младите лекари, както и да се осигури финансово техния труд. „Така младите колеги ще знаят, че през  своята професионална кариера те ще бъдат обезпечени материално. Така те ще могат да съсредоточат вниманието си основно върху лекуването на своите пациенти. Същото важи и за другите медицински кадри – медицината все пак е екипна дейност!“, припомня д-р Грозев.

Масово завръщане след Брекзит ? Забравете!

Милка Василева от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи  посочва, че най-много български медицински сестри сега се намират във Великобритания, първата масова дестинация за тях.  Следват  Испания, Италия, Германия и немски говорещата част на Швейцария. „След Брекзит обратно в България вероятно ще се върнат единици от тях, но за масово връщане далеч не можем да говорим. Все пак всички те вече са се установили в Англия, тяхната квалификация е призната там, уважавани са и получават високи възнаграждения“, признава Василева. Д-р Грозев от БЛС не може да каже как ще реагират българските лекари след напускането на ЕС от Великобритания, но посочва Германия като най-предпочитаната за работа държава, следвана от Франция и други страни от ЕС. „Дали колегите ни някога ще се върнат да работят  обратно в родината или ще потърсят поприще в други страни на ЕС и по света е тяхно лично решение. За нас остава само да се надяваме“, признава председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев.

22.02.2017

С приключване на регистрацията на участниците в предсрочните парламентарни избори на 26 март Комисията по досиетата по закон е задължена да направи своята проверка на кандидат-депутатите. Очакванията са, че за пореден път в депутатските листи ще присъстват значителен брой сътрудници на комунистическите тайни служби. За сведение, в четирите парламентарно представени партии в предишния 42-ри парламент  – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака” – хората от ДС са били общо 12 човека.  Разследващият престъпленията на комунизма журналист Христо Христов прогнозира пред интернет издание, че  и следващото 44-то Народно събрание ще има своя „парламентарна група“ след като само сред досега обявените водачи на листи на БСП най-малко 4-ма са свързани с тоталитарните служби, при ДПС те са 2-ма или 3-ма, а един от лидерите  на т.нар. “патриоти“ е агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.  Служебният кабинет на президента Радев също не се размина с инфилтрирането на подобни „специалисти“. Стигна се дори дотам, че председател и заместник-председател на Управителния съвет на общобългарския комитет „Васил Левски“, които са осветени агенти на комунистическите тайни служби –  единият, служител на Първо и Второ главно управление на ДС  с псевдонимите „Паскал“ и „Бобев“, а другият – професор-историк и  кадрови офицер от Първо главно управление на ДС, се оказаха основните организатори на тазгодишното отбелязване на годишнината от обесването на българския национален герой.

Кръгове на наглостта

На този  фон мнозина започнаха да се питат каква всъщност, е причината за трескавото активизиране на тези хора? Както и  дали това са „новите лица“ на левицата и в българската политика въобще?

Според бившият шеф на Комисията по досиетата и депутат в 43-то НС Методи Андреев въпросните фигури никога не са преставали да бъдат активни, но сега вече са станали твърде нагли. По думите на Андреев, след като са изградили олигархично-мафиотския модел, наричан днес в България „статукво“, тези хора днес се занимават основно с далавери и източване на европейски средства. Кръговете на лицата от този вид „бизнес“ са два, пояснява бившият депутат. Единият кръг е съставен от корпоративните мрежи на бившите тоталитарни служби, а другият включва фирмите, свързани с руски капитали. „През последните 4-5 години тези фирми придобиха изключително голямо значение и чрез тях Русия се опитва да „превземе крепостта отвътре“ чрез корумпиране на политическия и бизнес елит. Пример за това, според Методи Андреев, е  агентът „Паскал“ или „Бобев“, който оглавява общобългарския комитет „Васил Левски“ и  чието име навремето беше свързвано със схемата „петрол срещу храни“ , експлоатирана съвместно с иракския диктатор Саддам Хюсеин.“, пояснява пред Дойче Веле бившият шеф на Комисията по досиетата.

Тревожният звън на камбаната

„Естествено, че всички тези фигури въобще не са „нови лица“ и това е най-плашещото, от своя страна отбелязва проф. Евелина Келбечева, преподавателка по история в Американския университет в Благоевград. БСП продължава да използва стария си изпитан ресурс, като вкарва в изборните листи свои „сигурни“ хора. В нейните представи обаче,  „сигурните“ хора непременно трябва да са минали през школата на Държавна сигурност. А това означава, че сме свидетели на много тежка реставрация на миналото. Затова  въпреки твърденията за поява на  „нови лица“ е ясно, че столетницата вече няма кадрови ресурс“, казва изследователката на най-новата българска история.

Според проф. Келбечева  лъжата, която през последните години изглеждаше като леко натикана в ъгъла, отново е в  настъпление и това, според нея  е тревожния  звън на камбаната.  Пропагандата на БСП е изградена от флагрантни лъжи, съчетани със засилваща се арогантност, тъй като при тях липсва осмисляне на миналото, няма усещането, че те тепърва следва да понесат огромна част от историческата вина. „Това, което често съм споменавала е, че основна линия в поведението на тези хора е да представят всичко в някаква възходяща линия на историческо си движение“, посочва пред Дойче Веле специалистката по европейска и съвременна българска история.  И дава съвсем пресни примери в това отношение.   „Голямата и първа публична лъжа на лидерката на БСП Нинова, че номинацията на президента Радев не била  съгласувана с Русия, беше опровергана не от друг, а от самия шеф на Института за стратегически изследвания към президента на Русия, генерала разузнавач Решетников. Лъжите  на водача на листа на БСП, журналистът Тома Томов за баща му, също бяха точно и  аргументирано опровергани с документи от разследващия журналист Христо Христов. Виждаме как сред хората, които се представят уж като „новото лице“ на тази партия, няма никаква самооценка, да не говорим за някакъв катарзис“, констатира проф. Келбечева.

Дилемата агент на ДС или държавен служител

Въпреки всичко, за младите избиратели в България, а и за повечето българи в чужбина, миналото на хората от структурите на ДС представлява все по-малък интерес. Това може да се обясни  с дистанцията на времето, както и с традиционната неприязън на влиятелните медии да се ровят в тази тематика. И все пак защо осветляването на ДС- мрежите следва да продължи?

Методи Андреев припомня как буквално в последните минути от мандата 43-тото Народно събрание „групата за натиск“ с негово участие успя да прокара едно важно допълнение в Закона за досиетата. Благодарение на него всички кандидати за публични позиции в държавната администрация и извън нея задължително ще бъдат проверявани от Комисията по досиетата, дори  без тяхното изрично съгласие, както беше доскоро. „Това е максимумът, който българската конституция разрешава, признава Андреев и обяснява дилемата, пред която поправките поставят всеки решил да работи в държавната администрация – да бъде обявен за агент на ДС или да се откаже от публичната позиция. „За съжаление в България не беше сменен манталитета на хората. Когато продължаваме да говорим за декомунизация, ние твърдим, че  трябва да бъде променена ценностната система на избирателите, те да знаят истината за комунистическото минало на страната. Оказа се че тъкмо в тази област бившата БКП оказа най-голяма съпротива. Парадоксалното е, че днес, 27 години след промените, хората разсъждават много по-комунистически и социалистически, отколкото в началото на промените и прехода. Просто политиците не ни позволиха да променим тази ценностна система“, признава с горчивина Методи Андреев.

БКП никога не е била българска партия!

Проф. Келбечева от своя страна припомня строго секретното писмо на Тодор Живков от 1969 г. изпратено до съветския шеф на КГБ Андропов, в което се казва:  „Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз”. „Това прави нещата изключително ясни, да не говорим за стратегията по сливането на България със СССР, продължила цели 10 години – от 60-те до 70-те години на миналия век. И забележете, нещата са започнали  със сливането на секретните служби! Всичко това говори за едно непрекъснато национално предателство, започнало още с болшевизирането на партията преди 100 години. БКП просто никога е била българска партия, а винаги е била клон на болшевишката партия в Русия. Сега виждаме отново ресурсът, големият гръб и вероятно материалната подкрепа за тези хора, които  идват  отвън! Не, това не са български политици, те не служат на България. И тъкмо затова младите българи  – а те са политически активни, виждам колко масово гласуват и българите в чужбина – всички те трябва да са наясно какво представляват тези хора, на кого служат и чии интереси те всъщност прокарват в България“, казва проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград.

15.02.2017

При представянето на редовната зимна икономическа прогноза за растежа в страните от ЕС, еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси предупреди за нещо  тревожно. “Политическата несигурност през тази година е особено висока заради предстоящите избори във Франция, Германия, Холандия, Чешката република, България и може би в Италия”, сигнализира Московиси.

В официалния раздел на прогнозата за България, след като е отбелязано, че сближаването на доходите в страната с тези в ЕС продължава да е бавно, както и че по-забавеното от очакванията усвояване на европейските фондове може да доведе до корекции на данните за инвестициите и растежа, изрично се подчертава, че „политическата несигурност, свързана с предстоящите избори, може също да промени поведението на потребителите и инвеститорите“

Отново „бели пари за черни дни“?

Програмният директор на Института по икономика и международни отношения  проф. Ганчо Ганчев отчита, че опасенията в прогнозата на ЕК са съвсем основателни. „Ако действително навлезем в период на политическа неопределеност, това няма как да не се отрази на инвестициите и  използването на еврофондовете. Вече виждам, че в това отношение се появяват известни проблеми. Възможно е и хората да променят отношението си към потреблението, което да доведе до свиване и на  вътрешното търсене. Несъмнено всичко това може да се отрази отрицателно върху икономическия растеж“, смята проф. Ганчев.  Десислава Николова, Главна икономистка в Института за пазарна икономика също отбелязва, че даден  продължителен период на политическа нестабилност неминуемо се отразява върху инвестициите, потреблението и растежа като цяло. Тя припомня политическата криза през 2013-14 година, когато е било отчетено забавяне,  дори и замразяване на редица частни проекти, а закъснението с няколко месеца на големите инвестиционни проекти, финансирани с европейски средства, се е отразило отрицателно върху инвестиционните потоци в икономиката. „От друга страна в периоди на политическа несигурност, потребителите реагират като заделят „бели пари за черни дни“, сиреч увеличават спестяванията си за сметка на текущото потребление“, допълва анализаторката от ИПИ.

Рискът с новите европрограми

Според Николова сега всичко ще зависи от продължителността на периода на несигурност. „Ако политическата ситуация бъде  решена относително бързо и през следващите 2-3 месеца бъде  сформирано редовно правителство, пораженията ще са по-малки, дори могат и да не се усетят. Обратно, ако държавата навлезе в спирала на предсрочни парламентарни избори с  невъзможност за съставяне на постоянен кабинет, с нов служебен кабинет и втори избори през лятото или есента, повечето време от годината ще бъде загубено“, прогнозира пред Дойче Веле икономическата анализаторка. Тя споменава и за друга потенциална опасност: „В момента ситуацията с еврофондовете е такава, че тепърва предстои да  стартират програмите, предстои подписването на договорите за тях и дори се чакат първите плащания. Ако няма редовен кабинет, това ще означава сериозно забавяне на тези задължителни стъпки и цяла  година в България ще трябва, образно казано,  да  „тупкаме топката на място“,  докато  програмите бъдат стартирани отново“.

Инфлацията като добра или лоша новина

В зимната икономическа прогноза на ЕК за България за първи път от няколко години насам се очаква положителна инфлация от 0.8 на сто. Добра или лоша новина е това за българската икономика?

Проф. Ганчо Ганчев пояснява, че по принцип дефлацията е свързана със стагнация в икономиката, а инфлацията би трябвало да „дърпа нагоре“ вътрешното търсене. „България, обаче, се намира във валутен борд и това прави нещата у нас доста различни. Нарастването на цените може да се отрази отрицателно върху покупателната способност на хората. И затова, за разлика от другите държави в  ЕС, положителния ефект от инфлацията в България като цяло не е много ясен“, допълва проф. Ганчев.

Десислава Николова от своя страна е убедена, че в инфлацията няма нищо полезно за българската икономика – оскъпяват се разходите на бизнеса, а доходите на домакинствата намаляват, сиреч хората ще  купуват по-малко със заплатите и пенсии, които имат. Николова отчита, че инфлационните очаквания в България и в  ЕС са свързани с горивата, при които вече е започнало поскъпване на международните пазари. „Това означава внос на инфлация на вътрешния пазар чрез основната суровина, бензина и петролните продукти. Положителното  е, че поскъпването към момента е слабо и очакванията са то да нараства бавно през тази година“, отчита икономистката от ИПИ.  Тя е убедена, че инфлацията не е добра новина за българската икономика и се аргументира с факта , че през последните две дефлационни години е регистриран значителен икономически растеж, „най-високият от началото на кризата“, както казва Николова. „Дефлацията не е проблем, когато тя не се дължи на свитото потребление. Такъв беше и случаят в България, където дефлацията се дължеше на цените на горивата, както и на международните цени на зърното“, допълва Десислава Николова.

Безработица и недостиг на работна ръка

В зимната си прогноза ЕК очаква леко подобряване на положението с безработицата и условията на трудовия пазар в България. Въпреки това в страната продължава да битува парадокса, при който бизнесът и работодателите непрекъснато се оплакват от тежък недостиг на работна ръка, а  според данни на Агенцията по заетостта, в края на декември миналата година, е имало 261 015 безработни българи, както и  много хора в трудоспособна възраст, които са продължили да търсят работа в чужбина.

„Това не е парадокс, а пряко следствие от действието на законите на пазара“, опонира  проф. Ганчо Ганчев.  Той уточнява, че когато се говори  за липса на работна ръка, всъщност става въпрос за липса на равнище на работните заплати. „Когато заплатите нараснат, предлагането на работна сила ще се увеличи и дори е възможно българи, напуснали страната, действително да започнат да се връщат обратно. Хората търсят работа в ЕС  и по света защото заплатите там са с пъти по-високи. При запазване на такива огромни разлики напускането на работна сила ще продължи, ще съществува  и недостиг на работна ръка в страната. А това показва, че механизмите на формиране на работната заплата в България  не са адекватни на състоянието на пазара“, пояснява  проф. Ганчев.

Търсим работници отвсякъде

Десислава Николова от ИПИ  се позовава на най-новото проучване на Евростат, свързано  за частта от местните промишлените предприятия, които  изпитват глад за кадри. Според данните  към края на миналата година това са били  1/3 от промишлените компании в България. Те твърдят,  че липсата на хора им пречи да разширяват дейността си. „Такъв процент в България досега не е имало от началото на 2002г, от когато се правят такива проучвания. Дори в периода на най-висок икономически растеж преди кризата 2007-2008 година, недостигът на кадри за индустрията беше 20-25 на сто в най-пиковите му стойности. Сега този недостиг постоянно пълзи нагоре. Мисля, че през 2017-та  ще говорим не толкова за безработица, колкото за недостиг на хора, дори за възможност за внос на работници от други, близки по културни, езикови, квалификационни и образователни системи до българските.  Според мен тази година ситуацията на трудовия пазар ще зависи от възможността да се намери работна ръка. Дали бизнесът ще мисли в посока на връщане с добри оферти на етнически българи в страната, ще търси хора от  етническите общности в Молдова, Украйна, Западните покрайнини, предстои да разберем. Но това със сигурност ще бъде основният проблем на българския пазар на труда“, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

08.02.2017

С ожесточаването на политическо говорене преди изборите думичката „популизъм“ започна все по-често да се използва като словесен камшик, които не спира да плющи върху гърбовете на  политическите противници по медийните манежи. Смисълът, с който враждуващите се опитват да натоварят думичката „популизъм“ , естествено си е тяхна работа, но истинското значение на термина  се оказва проблем за избирателите. Просто в повечето случаи понятието „популизъм“ се използва неточно или се разбира погрешно.

Определено може да се каже, че в представите на мнозина „популизмът“ е нещо лошо, а да те нарекат „популист“ си е чиста обида. И подобни впечатления не са лишени от основание. Въпреки че в речите и обещанията си  политиците се опитват да бъдат убедителни пред публиката, малцина са българите днес, които приемат техните аргументи за реални и осъществими. От друга страна много от красивите „словесни пейзажи“, които те ваят  пред хората, са в осезаемо противоречие с фактите и реалностите.

Нови избори, стари обещания

Примери – колкото щеш! Ето, пред участниците в конгреса на БСП лидерката Корнелия Нинова „щедро на едро“/ по Валери Петров/ изръси обещания от типа на:  „ 8 милиона българи и нито един беден“, „ще закрием паралелната държава“, „когато вземем властта, България ще е първата в ЕС, която категорично ще постави въпроса за сваляне на санкциите срещу Русия“. Седмица  преди въпросния конгрес, при закриването на 43-то НС, Нинова вече беше “зарадвала”  българите с по-високи доходи, българска индустрия, българско земеделие, лечение без доплащане, опрощаване на лихвите за жилища на млади семейства и с още какво ли не! Вярно е, че  подобни  щедри обещания както в миналото, така и днес, продължават да се  дават с апломб, и дори с  известна харизма.  Вярно обаче е и това, че най-недоволното  и бедно европейско  население, което  отдавна е обръгнало на подобен вид заклинания,  съвсем  основателно си задава въпроса доколко те са осъществими и най-важното, до каква степен отговарят на действителността? Защото да твърдиш, че партия със срамно тоталитарно минало и монументални икономически провали може ударно да форсира  раждаемостта, както и да превърне санитарно намалелия брой българи в  8-милионно население, е пълна безсмислица. А ангажимента тези имагинерни бъдещи 8 милиона индивиди да станат едва ли не толкова богати, колкото жителите на Монте Карло, удивително много напомня за някогашните бръщолевения на БКП за „светло комунистическо бъдеще“ и за унизителната им фикция от 1951 г. , че с облагането на  бездетните мъже и жени с „ергенски данък“, раждаемостта ще подскочи неудържимо нагоре.

Изтупване на „брашнените чували“

Тъжното е, че не само левицата е загубила ориентация в пространството на 21 век. Независимо от това, че при представянето на програмата на ГЕРБ досегашният премиер Бойко Борисов се застрахова, че вече „не можем да обещаваме на хората бомбастични неща“, той и неговите съпартийци също се хвърлиха да рисуват  предизборната панорама на светлото бъдеще ако се върнели на власт.  В нея се визира как  „да отпадне имунитета на народните представители“, „да се създаде единен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта“, „650 лева минимална и 1500 лева средна работна заплата“, „освобождаване от бюрокрацията, която задушава бизнеса“ и, естествено, „довършване на магистралите „Хемус“, „Струма“, както и газовия хъб „Балкан“. Познати до втръсване стари ангажименти, които обикновено се притоплят преди поредния  предсрочен вот.

Подобни са „брашнените чували“ с обещания  и на останалите политически формации. Къде по-пълни, къде по-празни, от тях вече се вдига словесната пушилка, кулминацията на която трябва да е на   изборния 26 март. Тогава, сред мъглата от обещания, за пореден път българинът ще трябва да решава кой е успял да го омае най-убедително и достоверно.

Етимология на популизма

Всъщност какво по-точно е популизъм? Често отричаната електронна Уикипедия го определя като „политически начин на действие, който мобилизира обширен отчужден елемент от населението срещу правителство, което се контролира от недосегаем затворен елит, действащ за своя сметка“. От друга страна авторитетния речник Merriam-Wеbster дефинира популиста като „член на политическа партия, която претендира да представлява обикновените хора, както и като „човек, който вярва в правата, мъдростта и качествата на обикновения народ“. В българския вариант на Уикипедия популизмът е посочен като „начин на политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена /създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми/. Речникът на българския език на БАН от своя страна обяснява популизма като „политически похват, начин на политическо поведение и действия за спечелване доверието на обществото от съответната партия чрез  лъжливи обещания и привидно съгласие с желанията и настроенията на хората“.  Други, не толкова сериозни източници, кратко и точно определят популизма като „усилие да получиш признание без оглед на начините за постигане на тази цел“.

За професора-икономист и обикновената хигиенистка

Разнообразието от дефиниции и характеристики, обаче, поставя  някои въпроси. Например около твърдението за „затворените елити“, които действали за своя сметка за да контролират  „отчуждения елемент от населението“, сиреч народа. Създава се впечатление, че в случая се противопоставят един на друг народ и елити, като задължително народът е “добрият” със своята чистота и хомогенност, а елитите са “лошите”, защото не отразяват интересите на народа, а само искат да го контролират. Съмнително е  и допускането, че мястото в елитите в обществото е вродено или най-малкото  се гарантира по наследство, както и презумпцията, че ако си член на някакъв елит, това непременно  е нещо лошо.

Пример? Моля! Мнението на един авторитетен професор по икономика е много по-компетентно, отколкото мнението на чистачка от летище София или възгледите на изкопчия от столичната „Топлофикация“, да речем.  Естествено, в оценките си професорът може да допусне  грешки /например, в една прогноза  за икономическа криза/, но във всички случаи становището на образования човек е значително по-убедително, отколкото възгледите на слабограмотния гражданин. От друга страна, обаче, въпросният професор едва ли има право да налага своето мнение.  Той просто следва да развива своите възгледи и да ги обяснява на обикновения човек така, че той да му повярва и евентуално да ги прегърне като свои. Изводът е, че всяко общество има нужда от своите убедителни водачи, а самите водачи се нуждаят от хората, които да ги следват. Ставаш лидер не когато  си се само обявил за такъв, а когато  си мотивирал хората да те последват.  Така че хората действително имат нужда от своите елити, независимо дали са харесвани от всички или не, а елитите имат нужда  от народа, защото без него те просто са едно голямо нищо.

Популизъм и демокрация ?

Не на последно място популизмът се  свързва с латинската дума „populus“, сиреч „народ, нация, хора“. Една от  сентенциите, приписвани на древноримския поет Публий Сир / Publius Syrus / e: „Cui omnes bene dicunt, possidet populi bona“ – „Този, за когото всички говорят хубаво, е любимец на народа“. Ако повярваме на латинското значение на “популизма” излиза, че всяко демократично избрано управление е „популистко“, тъй като за него са гласували мнозинството граждани и то защитава техните интереси.

Затова да си зададем въпроса:  ако някой иска да върши  добро в интерес на обществото, той популист ли е ? Отговорът във всички случаи е положителен. И тъкмо затова  голям брой хора ще бъдат доволни да бъдат наричани популисти. Признавам, аз също ще бъда доволен от това.