“Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата.” – Олег Калугин, директор на съветското контраразузнаване, който сега живее в САЩ и не се е връщал в Русия от 1955 г. , интервю по Дарик Радио от 26 юли 2008 г./

ОТ ЛИЧНИЯ ФОТОАРХИВ: Трима български президенти на откриването на паметника на Георги Марков, писател дисидент, убит в Лондон от агенти на комунистическите тайни служби на 7 септември 1987 г. Сред президентите е и вдовицата на писателя Анабел.

София, 11 ноември 2014 г.

02 август 2023 г.

Г. Папакочев

Вероятно България е единствената държава в Европа, която може да си позволи нейна държавна радио медия, субсидирана и толерирана чрез бюджета в кризата, да излъчва откровена манипулативна пропаганда в полза на чужда държава и срещу европейските и евроатлантически ангажименти на страната. Ефирният съботен / 12.20 ч. по Хоризонт на БНР  на 2 септември 2023 г./ факт е актуален, абсурден и недопустим от всяка – законова, етична, професионална и дори политическа, гледна точка. Подобна програмна радиопрактика въобще не е  проява на медиен плурализъм и представяне на  „различни гледни точки“, а даване трибуна в националния ефир за изразяване на точно програмирани руски опорни точки чрез подбора на събеседници, селекцията на телефонните обаждания и излъчваните анализи на уж обективни постоянни „коментатори“. Това е срамно и недопустимо явление в българския национален радиоефир, което е крайно време да бъде преустановено! В противен случай въпросният „ефир“ се превръща в нещо като проводник на посланията на Путин по “Радио России”, “Маяк” и “Вести-ФМ” или в миналото на Joseph Goebbels, който вещае “Der Rundfunk geh?rt uns!”. Всъщност, чуват ли институциите в България и най-вече СЕМ всичко това? И какво от това, че със сигурност го чуват? Ха, де

ФБ- 28 август 2023 г.

Ако някои авторски предавания по “Хоризонт” на БНР преминат изцяло в режима на „подкасти“ в YouTube   и Telegram, например,  а не излъчването им на живо в ефир / „12+3“, „Политически некоректно” и други/, това вероятно  би повдигнало рейтинга на националната информационна радио програма и доверието на слушателите. Фактът, че „12+3“  например, е авторско предаване и той  едва ли подлежи на съмнение, но двама от неговите трима водещи редовно го превръщат в личен пропаганден ефир, въпреки че аудиторията очаква в този, все още слушан отрязък, да чуе балансирани и безпристрастни оценки за актуалните събития от деня, съответстващи на профила и характера на “Хоризонт”.  Нещо, което не се получава при споменатите двама от тримата титулярни водещи на предаването. Това е така, с каква цел? В крайна снемка допустима ли е пропаганда по Хоризонт на БНР? Ха, де?

Георги Папакочев

21 август 2023 г.

По обясними причини съветската инвазия под прикритието на Варшавския договор през август 1968 година не е любим сюжет за българските медии – вероятно позорното българско участие в тази окупация на тогавашна Чехословакия продължава да поражда все още някакъв остатъчен национален срам. Възможно е и друго – темата за нахлуването в Чехословакия, все още интерпретирана от днешна Москва като „оказване на интернационална помощ“, да се споделя напълно и от днешната българска журналистика, която изглежда се е вцепенила пред хибридните заплахи на Кремъл около „специалната военна операция“ в Украйна, от вдигнатия юмрук на своя сегашен президент и от зловещата фигура на гърдестия окупатор с автомат на МОЧА.

Впрочем, събитията  преди 55 години в Чехословакия  напомнят удивително много на руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Вярно, през 1968 година все още съществуваше т.нар. Варшавски договор и съветските окупационни части включваха военни подразделения от тогавашната ГДР, Полша, Унгария и, естествено, комунистическа България, но е вярно също, че единствено Румъния, под диктатурата на Николае Чаушеску тогава не участва в нашествието. Което през 1969 година накара хиляди чехи и словаци да се юрнат към румънското черноморско крайбрежие и така да изразят пасивната си неприязън към държавите, участнички в окупацията. Междувременно, след инвазията в Чехословакия останаха за „временно пребиваване“ десетки хиляди съветски войници, присъствие което се оказа постоянно до 1989 г.

Помним как след рухването на болшевизма Михаил Горбачов се захвана да прави „перестройка“ в СССР по подобие на чехословашкия комунистически лидер Дубчек, който през 68-ма се опитваше да организира „социализъм с човешко лице“. Общото е, че танковете с червени петолъчки решиха двете предизвикателства по един и същ начин – на 21 август 1968 година те нахлуха и вилняха в Прага, а през същия ден на август, но през 1991 година се наредиха пред Белия дом /сградата на съюзния парламент в Москва/ и дори изстреляха няколко снаряда срещу съветските пучисти. След това СССР се разпадна и Чехословакия, която също се разпадна година по-късно, се зарадва, че вече няма обща граница с Русия и че нейното пагубно съседство вече се е изтеглило далеч на изток.

Да, обаче само след по-малко от десетилетие относителен покой и съвземане на руската икономика, през 2000-та година имперските амбиции на Москва се пробудиха отново. Кремъл бързо се справи с опита на Грузия да си върне регионите с руски говорещо население, които и днес са под диктата на Москва. След „евромайдана“ в Украйна през 2013-2014 г. проруският президент Виктор Янукович беше свален от властта в Киев и Украйна се опита да насочи погледа си към Европа. В отговор руски „зелени човечета“ окупираха Крим и Кремъл обяви полуострова за част от Русия. През февруари миналата година Москва нахлу с войските си в Украйна, успя да окупира над сто хиляди квадратни километра украинска територия и набързо присвои 4 гранични области на страната.

Така аналогията с инвазията в Чехословакия става неизбежна. Просто през 1968 година Кремъл е трябвало да спре с танковете си демократизирането на една комунистическа държава, а през 2022 година с танкове, ракети и ядрен шантаж да задоволи своите имперски амбиции. И докато нашествието в Чехословакия все пак е било осъществено с формалното съучастничество на съюзни военни части, сред които, да не забравяме, над 2000 български войници и 26 български танка Т-34, нападението срещу Украйна се оказа пълно мащабна завоевателна война, причинила до днес хиляди жертви и ранени от двете страни на конфликта.

Всъщност, големият проблем на Украйна е, че е била, и винаги ще бъде, съседка на Русия, което я принуждава да се брани постоянно от руската завоевателна политика. Москва не само не крие, че нейната стратегическа цел във войната е изличаването на Украйна от картата на света, но и заплашва с готовността си да използва ядрени оръжия за постигането на тази цел. Тъкмо тези заплахи са факторът, който принуждава Европа и САЩ да ограничават военната си помощ за Украйна – просто евентуална ескалация на конфликта не съвпада с ничии интереси. И друго, процесът, който бившите сателити на Москва, дори отчасти и България, успя да ги отърве от комунизма след рухването на Съветския съюз, за жалост трудно ще протече и в Украйна. Просто мечтаният разпад на Руската федерация засега е по-скоро химера, отколкото реална възможност, а и радикални промени в Кремъл на този етап също не се очертават. Дори повече, когато се обсъждат имена на евентуалните наследници на Путин, съществува опасността тяхната позиция към войната да се окаже още по-твърда.

Така мирът в Украйна се очертава да бъде постигнат по най-трудния и кървав начин, на бойното поле и с помощта на целия цивилизован демократичен свят. А споменът за позорната инвазия на Русия и нейните съучастници от комунистическия Варшавски договор в Чехословакия през август 1968 г. ще продължава още дълго да е всекидневна реалност за Украйна, където танковете, артилерийските залпове, дроновете и безпилотните ракети продължават да предизвикват ужас, смърт и разрушения.

А ние, българите, изглежда  ще продължим да наблюдаваме безмълвно този ужас и удобно да игнорираме Пражките уроци от 1968-ма. Просто защото те са срамни за нас, политически неудобни за сегашните ни „деликатни отношения“ с вечните братушки, и изглежда хич, ама хич не ни засягат.

13 декември 2022 г. Faktor.bg

От ДПС не правят никога нищо безвъзмездно, а винаги със сметка как подобен кабинет може да им върши работа

Възможно е при посещението на Антоний да са водени сложни разговори за Русия след Путин, казва пред Faktor.bg журналистът

Интервю на Васил Стефанов от Faktor.bg

– Г-н Папакочев, някои анализатори нарекоха проектокабинета на проф. Габравоски „тюрлюгювеч“, а други го определиха като единствения възможен начин да се излезе от безкрайни избори. Какви са шансовете подобно правителство да бъде гласувано в НС?

– Ако приемем за истина твърденията на ГЕРБ, че номинациите за министри са направени от проф. Николай Габровски, без никаква партийна намеса, тогава бихме могли  да си представим доста шарен кабинет, в който са включени експерти на основните постове. Той би трябвало да бъде равно отдалечен както от ГЕРБ, така и от партиите, които са номинирали проектоминистрите за други постове през годините. Прави впечатление, че има две предложения за заместник министър-председателки, които са все пак от експертната номенклатура на БСП и НДСВ – Меглена Плугчиева и Миглена Тачева. В този любопитен проектокабинет освен това има 7 жени, което е прецедент в управленската ни политика. Бих казал, че е експеримент от страна на номинирания за премиер проф. Габровски да предложи три дами за свои заместнички. Дано този експеримент да се окаже успешен в сегашната ситуация. Изненадан съм също, че министър на вътрешните работи ще е жена, която не е известна по какво е доктор, но е любопитен факт на фона на проваления предишен вътрешен министър и зле представящия се служебен негов колега. Мога да се подпиша с две ръце за компетентността за Прошко Прошков, както и за Ириней Константинов. Оттук нататък трябва да видим накъде натежава цялата конфигурация. Залогът е много сериозен. Ако бъде провален първият мандат, нещата се насочват стремглаво към нови избори. В същото време Илияна Йотова заяви, че шансът за правителство с първия мандат е много голям. Бързината, с която Румен Радев подписа мандата, за да може да се гласува в НС правителството на Николай Габровски, означава, че явно има някаква предварителна договореност и негласна подкрепа. Тя трябва да се провери дали е в резултат на неизбежност, или е опит за компенсиране на провалите на президента със служебния кабинет и „шарлатанията“ на предишния, както сам се изрази. В крайна сметка прави впечатление, че отношенията между ГЕРБ и президента не са толкова ледено студени. Там вероятно има някаква комуникация, която пролича от изказванията и на Борисов, и на Радев. В крайна сметка , този проектокабинет не успя да получи парламентарна подкрепа.

– Опитва ли се Румен Радев отново да върне диалога с партиите, след като през последните години говореше за „мутри“, „военнолюбци“ и „шарлатани“?

– Държавният глава на България си изпусна нервите, въпреки че е летец, което не е добър знак. Той си позволи да използва епитети, които не правят чест на нито един политик, особено на президент. Подобни сравнения могат да бъдат казвани на маса, но не и публично от държавния глава в такъв вид. Явно обаче на Радев му е накипяло и пердето му е паднало пред очите. Отделен е обаче въпросът – каква толерантност той би проявил към успешен кабинет, предложен от Николай Габровски с мандата на ГЕРБ-СДС? Трябва да хвърляме боб и да извадим вълшебен глобус, за да гадаем как ще се развият нещата оттук нататък. Няколко много важни неща правят впечатление. Едно от тях е многозначителното мълчание на ДПС. Партията вероятно ще си направи сметката как този кабинет би могъл да ? върши работа. ДПС никога не прави нищо безвъзмездно и безкористно. В същото време „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ изпадат в едно много трудно положение на политическата шахматна дъска. Ходовете, които могат да изиграят, са доста малко, което не означава, че те няма да бъдат успешни. Христо Иванов в някои свои изказвания заяви, че би подкрепил кабинет на малцинството, ако позициите съвпадат с тези на десницата. Това е една доста гъвкава, дори гумена позиция, но нека да видим. По-малките партии като тази на Стефан Янев ще се пришият към всяко правителство и ще го подкрепят до край. Въпросително е поведението на БСП на Корнелия Нинова, която е фрагментирана. Искрено се надявам, че двете кандидатки за зам.-министърки – Плугчиева и Тачева, не са хора на Нинова. Чух също така упрек към Николай Павлов, който беше шеф на „Булгаргаз“, че ще дърпа нещата към Москва по отношение на енергийните доставки. Той би го направил само ако му бъде разрешено. В крайна сметка има премиер, вицепремиери и парламент, които имат последната дума. За кабинета можем да кажем, че се е родило някакво чудо, което още не знаем дали е експертно, ляво ли е, дясно ли е, зависимо ли е и има ли собствен авторитет, който трябва да си извоюва, ако бъде на власт.

– Появи се полемика за Шенген – една част от политиците ни са възмутени и обидени от поведението на Нидерландия и Австрия, а други са категорични, че не сме си свършили работата. Какво е вашето обяснение, защо не сме в шенгенското пространство?

– Въпросът не е да се свърши някаква работа, а в това, че тя изобщо не е започвала, за най-голямо наше съжаление. Куп неща се изговориха и се направиха още толкова признания, че само две държави не искали да ни пускат. Шенген е почти неработеща структура. Освен това – много неща се премълчават по отношение на нидерландската позиция. Само преди месец по ВВС беше излъчен изключително любопитен репортаж, който беше озаглавен „Улицата на червените фенери в Амстердам“. Авторката на материала показа и дори интервюира жени, които работят на улицата. Те бяха румънки и българка. В същото време нидерландците печелят от този туристически бизнес, но политиците им едва ли ръкопляскат на подобни приходи. Нидерландия е държава, в която се кръстосват всякакви балкански мафиотски структури. За жалост, Западните Балкани се сливат в едно и ние попадаме в общия кюп. Подобна е ситуацията и в Австрия. Но за тези невидими пластове на недоволството в двете държави не се говори. Ако замитаме всичко под килима, нещата съвсем няма да се оправят.

– Румънски политици се заканиха да направят анализ за отделянето на страната им от България. Възможно ли е да се отвори нов фронт на конфликт на Балканите и да станем за пореден път виновник за съседите си?

– В политиката няма емоции, любов или омраза, а прагматизъм, интереси и солидарност, когато става въпрос за Европа. Тя зависи от куп компоненти и трябва да се доказва по всякакъв начин, а не различните политически формации да се клепат пред колегите си в Брюксел. Не трябва да се подценява и дейността на дипломатите в София, които много добре разбират за какво става въпрос, когато има прокремълски изстъпления в центъра на София. Те много добре разчитат надписите срещу руската агресия и виждат кой какво прави. Ген. Запрянов, който е посочен за министър на отбраната, е завършил руска военна академия в Москва. Никой не е идеален. В България всички се знаем, защото сме останали много малко.

– Какъв сигнал даде Русия на страната ни с посещението на митрополит Антоний у нас?

– Патриарх Кирил не представлява цялата руска църква, както и Владимир Путин не е цяла Русия. Т.нар. „църковна дипломация“ е нещо много интересно. Във Ватикана са писани томове книги на тази тема. Там, където политиците не могат да намерят общ език и отношенията са обтегнати до крайност, църковната дипломация е един от каналите, които успяват да направят това, което никой друг не може. Изпращането на дясната ръка на патриарх Кирил в България е пропагандна акция и операция на Кремъл. Ще бъдем много наивни, ако обаче гледаме нещата емоционално и поляризирано. Това посещение нямаше никакво значение, освен че Антоний беше придружаван по протокол от руската посланичка Елеонора Митрофанова. Как и с кого са водени разговори, мисля, че никой не знае. Защо да не допуснем, че са водени някакви сложни разговори за това, какво ще бъде Русия след Путин? Всякакви контакти, извън пропагандната страна на нещата, имат значение. В този смисъл – не съм склонен да правя прибързани заключения. Тепърва ще се разбере.